Моста

Моста бе едно от най-романтичните места.
То бе толкова магическо...омайваше всеки който минеше.Свтлината играеше с въображението му а аромата на цветя те опияняваше.

Дестени имаше малко свобовдно време и реши да потича.
Излезе извън замъка и се запъти до моста..
Въздухът беше чист а вятарът си играеше с косата й.Птиците пееха,а слънцето проникваше през листата.Когато Дестни беше там се огледа,направи няколко подгряващи упражнения и започна да тича.
След около 20 минути в крачка тя седна на една пейка..Махна с ръка и и пред нея се появи малка бутилка със студена вода.Тя утоли жаждата си стана и се запъти отново към замъка.

Лестор подскокна и се качи изправен на една пейка. От там се превъртя със
салто във въздуха и застана на земята. Това го повтори още 2-3 пъти. После
извади меча си.

Замахваше, мушкаше и парираше. Удряше с ръка и риташе. Често се движеше, за да избегне въображаемите противникови удари.
Лестор прибра меча и се съсредоточи. Изведнъж пред него се появи каменнна стена, Той започна да праща огнени топки по нея. Това го правеше в продължение на 10 - 15 минути, докато стената не изчезна от само себе си. Младежът си тръгна.

Реших да отидаи да се поразходя. Седнах на една пейа, за да се насладя на обсановката. Тъкмо гледах небето , когато....

Времето беше много приятно и Лестор реши да се поразтъпче. Вървеше бавно и се радваше на разходката. По едно време се поумори и реши да си потърси някоя пейка. Намери една и седна. На нея имаше и едно момиче. Тя беше с гръб към чернокосият и той предпочете да не се обажда. Не искаше да я обезпокои.

Докато гледах небето ено момче седна до мен. Обървах се бавно и го погледнах.
- Здравей. Казвам се Елионор. - казах аз с мил глас
- Приятно ми е. Лестор. - каза той и протегна ръка. Здрависах ме се.
- Е харесва ли ти тук? - попитах аз

- Да - усмихна се Лестор. - Харесва ми. А на теб?
- На мен също - отвърна Елинор.
Настъпи кратко мълчание. После Лестор извади от джоба си пликче със сушени кайсии и попита:
- Искаш ли?

- Благодаря. - казах аз и си взех една сусена кайсийка.
- Та каква е твоята история? - попитах аз. Нали хората могат да си задават такива въпроси? Дали не е прекалено личен? Той се подсмихна и започна да разказва...

- Роден съм в едно имение на 15 -на километра от града - зарочна Лестор.. - Като седмо поред дете, все момчета. Прървите 14 години, впрочем сега съм на 25 живота ми беше предимно игри и уроци. Докато една нощ не ни нападнаха и от цялото семейство само аз оцелях. - Дългокосият замълча за няколко секунди и продължи:
- После близо 9 години скитах и се учих на магии, и същевременно продължавах да се упражнявам, като боец. А заедно с това работих като крадец, бодигард, наемен войник, корсар.. Накрая, когато станах достатъчно силет отмъстих за близките си. След това изкарах 20-на месеца в един манастир, но монашеството не е за мен и дойдох тук. - Лестор замълча за малко и попита:
- А твойта история Каква е
- Ами..-започна Елинор

- Не е нищо особенно. Майка ми и баща ми много често пътуват и почти не ги виждам. Бях отгледана от елфи. - казах аз
- Никакво кърваво минало - попита той с фалшива сериозност
- Съжелявам, но не - казах аз със сериозно изражение. След това и двамата прихнахме. След като спяхме да се хилим попитах:
- Е коя зодия си? - попитах аз

- Стрелец - отвърна Лестор и изяде още една кайсия. До пейката растяха цветя. Младежът откъсна едно и го подаде на момичето с думите:
- Заповядай. А твоята зодия каква е?

- Благодаря. - казах аз си смутено погледнах надолу. По принцип бях срамежлива.
- Ами скорпион и много често си проличава. - отговорих с дяволита усмивка. Това определено го развесели.
- Е с какво толкова се отлечават скорпионите. - попита той с усмивка. Сигура бях, че знаеше. Те бяха всеизвестни.
- Скорпионът притежава сложна натура. - pdmf'kdn dp
-Силни емоции, бушуващи чувства, борби, напрежение, но и неразгадаемост за останалия свят. Скорпионът притежава уникалния талант да прониква в същността на хората и нещата с хипнотичен поглед и остър ум. Външното самообладание и невъзмутимост са само маска. Скорпионът притежава невероятна вътрешна сила и мощ, както и самостоятелност на решенията, волен дух, който не се влияе от другите. Дръзки и самоуверени същности, обичат да се налагат. Надарени са с невероятна виталност и критична нагласа към света, обичат властта. Към трудностите и неприятностите в живота подхождат активно, с гордо вдигната глава и устременост към успех, както със сърцето, така и с разума си. Не са наивни, нито мекушави, нито БЕЗОБИДНИ. Скорпион е известен с изпепеляващата си и унищожителна отмъстителна стихияи скорпионите са много взискателни. - казах аз и приключех си речта си и го погледнах.
- А с какво са специфично стрелците? - попитах аз, за да му го върна и се усмихнах дяволито. Да определено ми личеше, че съм скорпион.

Усмихнах си и погледнах надолу.
- Кой ти е любимият цвят? - попита той.
- Оранжево и сиво. - казах аз и се усмихнах
- Сиво? - повдигна вежда
- Да обичам сивото.
- Сериозно! Но защо. Сивото е цвета на робите, на дъждовните облаци и безличието.
- Това е само едната гледна точка. Обичам сивото, защото е приятно и успокояващо. Носи ми голям душевен мир. Изобщо не е цвета на робите, а и обичам дъжда. - казах аз и се загледах замечтано към небето. Любимото ми време беше да пръска дъждец, и да туха топъл вятър.
- А кой е твоят любим цвят? - попитах аз все жоще неотмествайки поглед от небето. И той се загледа в небето и каза...

- На първо място черното. - отвърна Лестор. - Знам, че повечето го смятат за мрачен, но за мен е преди всичко загадъчен. Напомня, че нищо не е вечно. Харесвам също така зеленото, което е цвета на тревата и действа успокояващо, а също така и небесно синьото , понеже поне на мен ми дава усещане за свобода. Освен това оранжевото и кафявото. - Младежът погледна момичето и попита:
- Какво обичаш да птравиш в свободното си време?

- Ами обечам да чета, да гледам през прозореца, да снимам. Много обичам да се занимавам с фотография. често чета за нея и се уча да снимам. Също така обечам да се разхождам из природата. Много често правя дългииии разходки. Развам се на зеленината, на птичките и тревата. Обичам да гледам небето. Много обичам също така да тичам и да бера цветя. Познавам добре билките и често бра и си правя чай. - казах аз и се загледах в цветята около пейката
- Ами ти какво правиш през свободното си време? - попитах аз и го погледнах с любопитство

- И аз обичам да се разхождам сред природата - отвърна Лестор. Най - вече през пролетта и лятото. А също така и да чета. Преди всичко романи. Исторически, приключенски, фантастични, любовни. Както и стихове. Харесва ми и да готвя, обаче променям рецептите по свой вкус...
След кратко затишие Лестор отново проговори:
- Извинявай за малко нахалния въпрос, но имаш ли си приятел? Някой по - специален? - Лицето му изразяваше само любопитство, но на ум си казваше: " Моля те кажи не. Кажи Не".

- Не. - казах аз и са замислих за изминалите си връзки. Бяха много малко, не ме биваше много в тази област.
- Наистина?!? Защо? - попита той. Не обърнах внимание на смутената нотка в гласа му. Замислих се за висичките си връзки. Бяха само 3 и с елфи. Имах 2 сериозни връзки и 1 несериозна.
- Ами не ме бива много в това. - казах аз чуствайки се като пълна идиотка, изчервих се и разбира се погледнах надолу. Тогава...

Момичето наведе глава. Лестор не се сдържа, протегна ръка и погали внимателно косата й. Усещането беше все едно гали свила. Отддръпна ръката си и проговори:
- Не се срамувай. По - добре молко, но стойностни връзки, отколкото много за по 2-3 вечери. - Повечето от неговите бяха точно от втория вид. Младежът замълча 3-4 секунди и попита:
- Искаш ли утре да си направим пикник?
Елинор вдигна глава и то погледна...

Добре, че бях добър метаморфмаг имаче лицето ми щеше да бъше по-червено и от домат. Не бях свикнала хората да ми правят комплименти. по-скоро бях свикнала да чувам шушукане и обумване от колкото нещо хубаво за мен. Вдигнах глава и го погледнах. Надявах се да не ме поднася защото щях да го УБИЯ Е май не се шегуваше. Очите му... бяха толкова сериозни, но и замислени. Не някък преценяващи възможностите. Е май седеше на тръни.
- Да с удоволствие ще дойда. - казах аз усмихвайки се. Лицето му светна. Усетих нова вълна на узчервяване и се опитах да я спра. Е май успях само наполовина.
- Къде? - попитах аз, но той не ми отговори нищо. Само ме гледаше, не поскоро се взираше в очите ми. Повдигнах вежда той не отмести поглед, но каза....

Момичето се съгласи да отидат на пикник и Лестор засия.
- Къде предлагаш да идем? - попита го Елинор.
Той не отговори веднага, понеже я гледаше в очите. После каза:
- Ами може край пейките? Или по - добре до пътеката, но не прекалено близо. Всъщност най - добре ти реше - предложи дъргокосият.

Амии..... не знаех какво да кажа. Не познавах околността добре но се сетих за едно магично място. Там където живееха русалките, където те за няколко часа ставаха хора.
- Ами може при Малкото море. На брега. - казах аз замечтано и го погледнах
- Може. И ти ли харесваш русалки? - попита той и нещо в очите му проблясна. Сигурно си е спомнил нещо. Не исках да знам какво. По природа бях МНОГО ревнива. Е усмихнах се на последната си мисъл. Беше глупаво. Е аз и без това си бях странна.
- Ами никога не съм виждала- казах аз и се загледах още повече в очите му. Глозкаше ме любопитство, защото проблясъка в очите му се засили.
- А ти познаваш ли? - попитах аз. Знаех, че не искам да знам, но имах силно любопитство. Не, измъчваше ме любопитството.
- Да. Познавах... - каза той и почна разказа си

- По това време - започна Лестор - бях на 18 и бях част от екипажа на каперски кораб. Попаднахме в буря, а преди това се наложи да избягаме от битка, но с доста повреди. И естествено кораба потъна. Само аз останах жив. Няколко часа се носих по вълните върху отломка от мачта, когато се натъкнах на акула. Ситуацията беше аз или тя и изведнъж се появиха няколко русалки и я прогониха, а после ме придружиха до брега. Няколко дни по - късно пък аз им направих услуга...
- И после? - попита Елинор.
- Едната се казваше Таермия и не беше така красива като теб (един от принципите на Лестор беше никога да не казва на жена, че намира друга за по - красива от нея, дори това да е вярно), но все пак. Двамата бързо се "сближихме" . Бяхме заедно 5 или 6 седмици, макар че по - далеч от целувки не стигнахме. После тя се омъжи, но стига за това. Миналото си е минало. - Младежът поглесна небето и продължи:
Ще трябва да тръгвам. От къде да те взема утре? И в колко часа?