Парка

- Ами спортувала съм почти всичко. Без волейбол - мразя го. - казах аз и се намръщих. Гримасата ми сякаш го очарова, а думите ми май го омагьосваха...странно...

- Аз пък харесвам волейбол - Лестор я прегърна и я целуна. - Както и баскетбол и някой екстремни
спортове. Но не и футбол, без значение антлийски или американски. Не харесвам и бейзбол. Като се
мръщиш - пак я целуна - също си много сладка.

- Благодаря. Аз пък харесва плуването, скалното катерен, баскетбола и всички есктремни спортове. И аз не харесвам американски футбол. - казах аз. Е всъщност мразех Америка, но това беше друг въпрос...

Наблизо имаше лавка, където продаваха захарен памук.
- Обичаш ли захарен памук? - попита Лестор.

- Дам обичам всичко сладко. - казах аз и се ухилих...

Лестор отизе до лавката, взе два захарни памука и се върна.
- Заповядай - подаде й единият.

- Благодаря. - казах аз и го целунах.
- По-сладка си от памука. - каза той докато набиваше захарнота храна...

- Ине само от него - продължи Лестор. - Също и от сметаната и течния шоколад.
За конфитюр и мармалад изобщо не може да става дума. Е тях и без друго не ги
харесвам. Всъщност от теб по-сладко няма.

- Благодаря. - казах аз и го възнагредих с дълга и страстна целувка...

- Ммм - измърмори Лестор. - От целуване дали се хваща диабет. Надявам се, че не. - и й "даде"
дълга и страстна целувка.
- Сега къде идкаш да се качим? - попита той.

погледнах го скиптично и после огледах парка. една водна пързалка ми прикова погледа и аз го задърпах натам...

"Водна пързалка" - помисли си Лестор, докато момичето го дърпаше натам. - "Ами добре"
Качиха се на пързалката и се разположиха. Ели беше в скута му....

Добре...казах си аз и погледнах пързалката. Малко беше високичко, а и изаше даста остри завой...
- да не съм тежка. - попитах го и обърнах леко глъва към него...

Водата на пързалката беше доста бърза, макар че на моменти забавяше.

Когато свърши аз станах и го погледнах. после се огледах - цялата бях мокра. Дори косата ми беше леко влажна. Накъдрана...

Около юмруците на Лестор заиграха пламъчета. Той много внимателно ги прекара
няколко пъти покрай своето и на Елинор тяло. Така, че да поизсъхнат. Магията
спря да действа и младежът, който беше оставил якето си при касата, сега го
върза около кръста си.

- Браво. Много си полезен. - казах аз и го целунах...

- За теб винаги - усмихна се Лектор.

Извъртях очи...
- Та сега накъде? - попитах аз и го целунах. Дам бяхме луди...двама луди, който се целуваха насред лунапарк...

Отделиха устни. Трябваше да си поемат дъх. Лестор се огледа и видя една въртележка
с двойни седалки, които се издигаха и спускаха при въртенето. (нещо като легнало или
наклонено виенско колело, не знам има ли някакво име или е просто въртележка)
- Какво ще кажеш за там? - посочи я той.

- Перфектно. - казах аз и го целунах, после заприпках към въртележката...

Качиха се на въртележката и сложиха предпазния колан. Лестор целуна Ели.
Целувката тъкмо свърши и въртележката се завъртя.

въртеше се доста бързо и се издигаше нагоре-надолу

Въртележката спря и слязоха. Лестор целуна страстно Елинор.
- А сега накаде? - попита той.

- Ами...незнам може на онова влакче. - казах аз и му посочих едно праисторическо влакче.....