Брега

Разсмях се със звънлив глас.
- А какво мислиш за червенокосите? - попитах аз и си смених цвета на косата с тъмно червен. Очите ми станаха тъмно кафяви. Кожата ми стана снижно бяла. Той продължаваше да ме гледа без да отговори нищо.
- Е? - попитах аз

Лестор също се засмя и й прати въздушна целувка.
- В момента ми се струваш малко бледа, но пак си красива и ме изкушаваш - отвърна той.
Иначе не мога да реша блондинки ли предпочитам или червенокоси. Може би еднакво.
Но във всеки случай предпочитам брюнетките. Още повече естествени.

Разсмях се и седнах по турски. Облегнах се на лакти и погледнах към смаянато му лице.
- Та какво друго? - попитах аз с непринуден тон. Той се разкашля и отклони поглед.
- Какво друго обичаш да правиш? - попита той.
- Ами.... - замислих се
-Обичам да изучавам магията,нейният свят и магическите същества. Ами ти?

-И аз обичам да изучавам магията и магическите същества - отвърна Лестор. - Освен това ми харесва
да се разхождам из горите и планините, особено през лятото. Харесва ми да изучавам природата. Освен
това се занимавам и с бойни изкуства. Като стана дума за природа ти нали, каза, че обичаш да правиш
билкови чайове?. Значи разбираш от билки. Дали не можеш да ме научиш нещо?

- Ами може...эаз разбирам малко от билки. Около имението на родителите ми имаше голяма гора, където живееха елфи. те ме научиха да радпознавам билките и да ги приготвям.
- Ти какво точно искаш де научиш? - попитах аз

Амии - замисли се Лестор - най - вече за лечебните. Тези, които лекуват рани А също и чайове.
Лесно настивам. Е, и бързо се оправям после, ама е неприятно. А честно казано хич не обичам
антибиотици или инджекции

- По това се различаваме, аз много рядко се разболявам. - казах аз и се ухилих
- Може някой път да ти покажа. - казах аз исе ухилих. Наведох се и го целунах.
- Играеш си с огъня. - каза той аз се ухилих и го целунах пак.
- Можеш да се опариш. - предупреди ме той и се ухили
- Мисля да рискувам. - харесваше ми да го дразня....

Елинор се ухили и си върна естествуния вид (това ако искаш ще го изтрия)
Лестор се приближи до нея, обхвана раменете й с ръце и започна да я целува.
В целувките влагаше целият си опит. Цялата си нежност и страст. Докато я целуваше
внимателно я повали на одеалото и заедно с това се отпусна до нея. Пъхна ръка в
деколтето й и същевремено леко я целуна 2-3 пъти по врата. Секунда по - късно се
отдръпна и се огледа. Видя шише сок, грабна го и исипа студената течност върху
издутината на дънките си.
- Съжелявам - извини се той. Просто толкова си хубава, че не се сдържам. Досега
никога не съм имал такива чувства. Знам, че това не е оправдание, но извинявай.

Разхилих се. Много преди него са реагирали така, не беше първият и като гледам нямаше да бъде и последният. Момчетата реагираха безумно смешно, а това момче ОЩЕ по-смешно.
- Имаш малко петънце на панталона. - казах аз с подигравателен глас
- Малко? - каза той и повдигна вежда и погледна към мокрите си дънки. Не се сдържах и се разсмях. Пой ме погледна въпросително и попита....

- Какво му е толкова смешното - попита Лестор. - Освен - погледна пак петното на
дънките? - Други момчета били ли са в подобна ситуация? Е това си е твоя работа.
Важното е - наведе се и я целуна - да няма други в бъдеще.

Разсмях се пак. Том ме погледна ядосано, а аз си придадох невино изражение. Май не се получи, но все пак той се разсмя.
- Та какво друго правиш? - попитах аз
- Освен да ти свалям ли? - попита той с весел глас
- Да или само с това си запълваш времето?

- Е не само - засмя се Лестор. - Обаче признавам, че от вчера предимно това ми се
върти из главата. Освен това пак ще уча. Почвам и нова работа.

- Като какво? - попитах аз и го погледнах с не голямо любопитство. Той малко се намръщи, но каза...

- Като учител - отвърна Лестор. По бойни изкуства и по природни сили. Е поне ще се опитам. И добре,
че стана дума. Снощи видях, че си се записала и за двата предмета, та да се изясним. Личните отношения
са си лични. Учението си е учение. Не вярвам това да е проблем.

- Не никъкъв проблем. - казах ам и се изправих, кръстосах ръце и си предадъх заинтересован вид.
- Я не се подигравай. - каза той и се разсмя.

Лестор се разсмя и също се изправи. В ръката си държеше бутилката с останалата кока
кола Махна капачката и запущи гърлото с палец. Разклати я силно и махна пръста си.
Течността изфуча и опръска момичето. А Лестор се захили...

- Сега вече си подписа смъртната присъда. - казах аз и взех бутилката. Той направи физиономия а аз не го изпръсках, а направо го ИЗКЪПАХ.
- Приятна ли беше ваната? - попитах, но той не ми отговори, беше се протегнал за бутилката и я дърпаше.
- не си познал господинчо. - извиках аз
- Пак ще си говорим. - извака той и задърпа. Резилтата беше че и драмата паднахме на зелята, бутилката изхвърка чи ни поля от глава до пети.

Лестор я погледна, после и себе си и се разсмя. Елинор също започна да се смее.
- Добре, добре стига сме се дразнили взаимно - предложи той. - Не че не е забавно,
донякъде, но по - добре - приближи до нея с намерение да я целуне..

Да определено другите му гажета не са били като мен - луди глави. Приближи се до мен и ме целна. След това малко се отдръпна и ме погледна:
- Та какво ще правим сега? - попита той
- Истакш ли да се поразходим? - изведнъж ми дойде желанието малко да се разтъпча
- Добре, но къде? - огледах се и казах:

Лестор не помнеше кога за послезно се е беше чувствал така добре. При всички случаи
беше отдавна. Ели предложи да се разходят
- С удоволствие - съгласи се той. - Накъде?
А тя отговори..

- Може натам. - казах аз и посочих към гората.
- Прекрасно. - каза той и аз се изправих със светкавично движение. Той ме погледна доста учудено. Какво доста бързо ли се изправих? Той стана и каза:
- Май доста ти се разхожда? - попита той със закачлива усмивка.

Елинор реши да се разходят към гората и бързо се изправи. Лестор също стана и като се
усмихна каза:
- Изглежда доста ти се разхожда? Може ли? - и хвана ръката й

Тръгнахме към гората. Беше доста красиво тук. Слънчевите лъчи на залязващото слънце гълеха лицето ми. Усмихнах се замечтано.
- За какво си мислиш? - попита той. Опа..пак се бях отнесала....

Навлязоха в гората. Чуваше се нежно чуруликане на птички. Лъч на залязващото слънце освети
замечтаното лице на Елинор. Така, а и на фона на романтичната обстановка
изглеждаше още по - красива.
- За какво мислиш? - попита Лестор и без да изчака отговор я целуна бързао по бузата.

- Това ще остане вечна тайна за теб. - казах аз и се усмихнах. той леко се нацупи. Една бърза целувчица изглади положението...
- Хайде кажи ми. - настоя той. Хммм...упоритост, не знае с кой се захваща.
- Не. - отсяках аз с усмивка
- Хайде де. - продължи той да се опитва
- не знаеш с какъв инат си се захванал. - прошепнах вместо отговор. Той се ухили и...