Брега

- Ти съшо - ухилено отвърна Лестор и я погъделичка.
- Хайде , кажи ми. Моля те.

Наведох се и го целунах. Той малко се учуди като му прошепнах:
- Не. - изсмях се и се затичах.
- Хайде де хвани ме. - извиках срещу учуденото му лице. Е бягах доста бъгзо, нали бях полу-елф, полу-вампир, но сега не бързах.

Момичето се затича. Засмя се и извика
- Хайде, хвани ме. - И отново затича
- На гоненица значи ще си играем - извика в отговор Лестор и затича след нея. - Добре.

Тичеше бързо....за човек. Оставих го да ме стигне.
- Не е лесно а? - попита той
- Не е трудно. - казах ази и се разсмях. направих 2 обиколки на гората и се върнах при него за по малко от 1мин. той ме гледаше изумено...

- Уау - изрече Лестор и я целуна. - Това беше готино. Обаче определено ми трябват
тренировки. Ако решиш да бягаш наистина. Защото - обгърна ръце около кръста й и
пак я целуна - не смятам да те изпускам.

- Малко ще се поизпотиш. - казах аз с усмивка и го целунах.
- Смятам да рискувам... - каза през целувката
- Защо ли не се учудвам?
- май ще трябва да се потрудя, за да те изненадам...
- чакам... - отвърнах му със самодоволно изражение и предизвикателна усмивка..
- Да видим какво можеш... - казах аз и го целунах
- Ще се опъриш. - предупреди ме за сетен път.
- Аз съм водна стихия, ако ще се срещат огън и вода...аз ще бъда победителя.
- Защо?

- Защо? - вдигна вежди Лестор. - Вярно, че водата гаси огъня, но той пък я изпарява .
Та несъм сигурен кой - целуна я - ще спечели. А за изненадите... обичаш ли
лунапаркове?

- Хмм... - още една целувка
- Да харесват ми. Ще трябва да се потрудиш повече... - още една целувка. Хммм ако продължа може да получа целувачна треска.
- Е измисли ли нещо? - попитах аз. Хмм по-страсна целувка...
- Трябва ми вдъхновение.
- Ще измислим нещо уверявам те!

Усмивка
- Със сигурност ще измислим. Всъщност дори това, че си наблизо вече е вдъхновение. - поредната
целувка. - Но малко помощ няма да е излишна.

- Дали.... - вече се чудех дали ако някой не мине няма да ни глоби за непристойно поведение. Е не ми пукаше особенно..
- Е ще помогнеш ли? - попита той
- Хммм....да видим дали ще ми дойде вдъхновение. - една дълга и стръстна целувка..

- Ммм. - измърмори Лестор след целувката. Продължавай в същия дух. Започва да ми
хрумва нещо.
- Какво?! - засмя се и тя.
- Сега се оформят - нова страстна целувка. - А и нека да бъде изненада.

- Обожавам изненадите. - казах аз, но вътрешно знаех, че мразя изненадите. Никога нямах достатъчно търпетие.
- Да видим дали тази ще ти хареса. - още по-страстна целувка
- Нека да видим.....

Лестор вдъхна аромата на косата й и прошепна в ухото й
- Но ще трябва да почакаш до утре. - След това отново заговори с нормален глас :
- Не правим нищо нередно, но интересно, ако някой ни види, - една лека
целувка - какво ли ще помисли. Е негова си работа

Стиснах език, за да не се разсмея. Момчетата понякога са толкова забавни....
- Хайде да потичаме. - казах аз и без да дочакам отговор хванах ръката му и се затичах
- Винаги ли настроенията ти толкова бързо се сменят? - попита той объркано. Промених си косатаи тя стана червена, очите ми станаха зерени, а кожата ми малко по-мургава. Той се опули, май харесваше червенокоси. После си направих косата катранено-черна, а очите небесно сини. Кожата ми стана бяла като порцелан. После направих лека гримаса и си направих косата на руси беклички, мека като коприна. Очите ми станаха сиви. Реших, че сивите очи са малък компромис към мен. Мразех да се правя на барби. Тогава реших, че една последна промяна за днес е достатъчна. Направих косата си кестенява и дълга до кръста. Очите ми станаха шоколадови и големи. Фигурата ми стана още по-слаба....

- Уоу - каза Лестор, когато спряха. - Прелестна си. Само ако може по - бавно с
промените. Малко ми е трудно да свикна.
Слънцето почити беше залязло, но луната ги огряваше. Лестор разреса с пръсти
разрошените от ветреца коси на момичето и отново започна да я целува...

Стиснах зъби.... Направих си косата лилаваникава, сплетена на плитка. Очите много големи с цвят на теменужки. Запърхах с мигли и го погледнах невинно. Придадох си невинно изръжение на лицето. Кожата ми беше доста бледа. Целият ми вид беше много магичен, а лунната светлина подсилваше това....

- Хубава комбинация - отбеляза Лестор. - Е лицето ми се струва малко бледо особено на
луннна светлина но все пак.

Ако си мисли, че сега съм бла.еда. Промених си цвета докато на стана като на мъртвец. тогава ми хрумна една идея...защо да не се позабавлявам малко. направих си тялото много слабо, почти нехилестично. под очите ми се появих тъмни сенки, усните ми загубиха блясъка си и потъмняха. Косата ми стана разрошена от вякъра и тъмно черна. Бях си доста плашеща.
- Можеш да престанеш! - каза той леко панирано. само още малко...
- Какво да престана нищо неправя. - казах аз с гробовен глас. Поп принцип не си променях гласа, но сега реших, че ще хубав ефект.
- Моля те престани. - каза той със сериозен тон....ох добре де ще престана само смех малко.....




P.S. - още не пиши че се променям

- Значи ти харесва да се шегуваш - ухили се Лестор.- На мен също . - Клонът на близкото дърво
се наведе омота се около крака й и пак се изправи, а Елинор увисна с главата надолу. Лестор пък се
разсмя.
- Няма ли да ме пуснеш - попита момичето след около минута.
- А да - подхвана раменете й с ръка и я повдигна. Другата му ръка беще до сгъвката на колената й.
Клонът се размота и момичето остана в ръцете му. Постави я на земята.
- Забавно ли беше? - попита той.

Ще ведиш с кой ще се закачаш.... Лицето ми стана още по-бледи и си изгуби цвета, усните ми потъмняха още повече, сенките под очете ми станаха още по изразителни. Изведнъж ми хрумна идея, но бързо я отхвърлих......е защо не? Направих се че припадам....обикновенно не обичах да се преструвам, но сега исках да му натрия носа. Почти се стополих на земята, но той ме хвана.
- Добре ли си? - попита той обезумял. Хаха, кога ли ще се научи, че скорпион не се дразни. Реших да не отговарям...
- О боже мой. - извика той, а да това май беше защото подсилих вида на мъртвец. Реших, че крайно време да спра. Направих си косата светла кестенява, но все така дълга. Тялото ми придоби нормалната си форма, вече не беше толкова слабо. Очите ми се отвориха бяха кестеняво-златни и бяха пълни с укор.
- Да беше много забавно! - казах аз с тържествуващ глас

От ръката на Лестор изкочи мълния и се "разтвори" във въздуха. Последва я още една и
още една
- Друг път не прави така Май трябва да поискам компенсация за стрес. Например...
целувка

- Хммм. - разсмяр се, приближих се до него и го целунах
- Та компенсацията беше ли достатъчна? - попитах аз с весел глас и се изправих, изтупал дрехите си и го погледнах
- Не. - каза той и нащо мина по лицето му. Май се сети нещо
- Та какво искаш. - вече предполагах и както винаги предположенията ми бяха вярни.
- Какво ще кажеш да си промениш вида? - да браво на мен право в целта
- Добреее, как искаш?

- Ами..- разпери ръка и започна отброява с палец върху останалите пръсти. - онче, бонче,
кисело лимонче..Направе се както, когато се запознахме. Само, че с коса до кръста и.
устните с цвят на зряла малина. .

- Хмм...капризи капризи. - казах ан, но се промених. Той ме гледаше деста убудено или по-скоро влюбено. наведе се към мен и ме целуна.
- Добре се целуваш. - казах аз
- И ти. - похвали ме той. Хаха....

- Ти също - рече Лестор, докато я гледаше влюбено. Пак я целуна. само че целувката
беше доста по - продължителна от предишната. - Вече е късно, какво ще кажеш да те
изпратя до вас , а утре...Е то ще е изненада.

/ За изненадата се колебая какво да избера ,но до утре все ще реша/