Брега

Малкото море бе също така магическо.Тук живееха русалките.Но бе също посещавано от др. маг.същества.При залез слънце всяка русалка се превърщаше в човек,но само докато е в магическия кръг.
Магическия кръг бе силна магия положена от Управителката за да даде шанс на русалките да почустват пясъка под краката си.Но напуснехали кръга отново ставаха русалки.Когато слънцето се появяваше те отново ставаха русалки..Да трудно но поне замлако бяха хора.

Лестор пристигна на брега.Беше облечен ето така

а в ръката си държеше кошницата за пикник. Огледа се и видя Елинор, която тъкмо идваше

Закъснях малко. Бях облечена в къса черна рокля малко над коляното. Бях обула дълги бели чорапи и червени обувки. Бях направила косата си розава до кръста ми. Носех черно перлено колие с розава панделка. Обите ми също бяха розави, а кожата ми снежно бяла. Целият ми вид малко напоняше готически. Видях Лестор, който държеше в ръката си кошница за пикник. Усмихнах му се мило.
- Здрасти. - казах аз




/П.П направихти я по малка/

- Уау - изрече Лестор, - Страхотно изглеждаш
Момичето се усмихна мило. Младежът извади от кошницата одеало, постла го
и двамата седнаха. Лестор извади от кошницата: плодове, сметана,
течен щоколад, сандвичи с филе, картофени кюфтета, палачинки със сирене и мед,
кока кола, както и
сокове от малина и портокал.
- Не знаех, какво харесваш и сложих това - извини се той.

- Леле мале! - ахнах аз. Колко неща беше донесъм.
- Какво? - усмихна се и си придаде невинно изражение. Не успя, ясен ми беше под маската на невинност прозираше самодоволна усмивка.
- Малко си се престарал. - казаха аз и се усмихнах пленително
- За теб ще донеса и швейцарска маса. - каза той и ми се усмихна закачливо. Отгорорих му с усмивка и потопих едана ягода в течен шоколад.
- Та какво правиш - освен да ме зяпаш добавих наум.

Лестор отпи от сока колата
- Освен да зямам момичета ли? - засмя се той. - Можеше да го кажеш
направо. Ами това - онова. А конкретно в момента се радвам на
обстановката и се чудя, как да продължа да те свалям. Ами ти? -
попита той и лапна резенче портокал в сметана.

- Хммм... - казах аз и го погледнах закачливо. Е схвана хумора...май.
- Е имаш ли успех? - попитах аз и го погледнах. Той ми се ухили.
- Може би? - интересно ми е какъв ли. Е май за сега се справя добре. Подсмихнах се леко.
- И какви са ти идеите? - попитах аз любопитно. Очите ми засвяткаха от любопитство. никога не съм разберала момчетата, е не че не опитвах да ги разбера....но те просто са от друга планета. Един мъдър човек е казал "Мъжете са от Марс, а жените от Венера". Да доста е бил прав човека. Той ми се усмихна пленително и каза...

- Честно казано нямам такива - отвърна Лестор. Двамата се засмяха, а той продължи:
- Мисля да се държа както обикновено и да разчитам на естественост и спонтанност.
Между другото ти винаги ли си така ревнива? Защото съм срещал и други скорпиони с
този недостатък, включително един от братята ми, а и в мен има малко, но не чак толкова.

- Повече от нормалното. - признах си аз и очите ми засвяткаха дяволито. намигнах му и той се ухили.
- Оууу значи трябва да внимавам. - каза той със закачлив тон
- Определено, ако не искаш да се озовеш в някоя морга. - казах аз и се засмях. И той се разсмя, но май прие предупреждението ми на сериозно.
- На какво правиш освен, да убиваш хора заради ревността ти. - каза той и се усмихна закачливо. Взих си още една ягова с течен шоколад и се замислих.
- Хммм... съжелявам май с това главно си запълвам времето. - казах аз. той ме погледна с престорена сериозност.
- Е колко мъже за сега са намерили смъртта си? - попита той.
- Доста.... - тогава той....

Лестор изяде едно малко картофено кюфтенце
- Надявам се, че предишните ти гаджета нямат подобна съдба. Е и да имат ще се постарая
да не ме сполети - сериозно заяви той. Загледа се в Ели и по - специално в бюста й. След
това взе една ягода и я прокара по устните й. После бавно я изяде. Тогава тя...

Скръстих ръце. Мрязех хората да ми гледат в деколтето, но му се усмихнах игриво. Той направи кисела физиономия. Откъсна едно цветче на жасмина, който цъфтеше до нас и го забоде в косата ми.
- Твоята красота го засенчва, но въпреки това ти седи добре. - каза той сантиментално. Момчетата не си падаха много по приказките. Е реших да го дразна. Нали си бях прокрет скорпион. Потопих пръста си в сметаната и го облизах. Той ме погледна ядосано. Ха ха било доста забавно. тогава той...

Лестор се нацупи, но после се засмя. Подхвъли една малинка и я лапна
във въздуха.
- Може ли пак да повториш това със сметаната - помоли той. - Но да е
повечо. Или пък с шоколад. Моля те, моля те, моля те. - погледна я с
най - чаровния си и умолителен поглед. А Елинор...

Замерих го с една ягода. Той се ухили сякаш схванал изеята ми и една малина ме уцели по брадичката. Сока и се разтече и ме ицзапа. Гррр...казах си наум и му метнах езно парченце портокал.
- Ха ха. - изсмях се със звънтящ и развеселен смях.
- Ще видиш ти. - закани се той и ме метна още една малина. Тя ми изцапа устата и той се ухили.
- Изцапала си се. - каза той и....

Протегна ръка и нежно я погали по брадичка избърсвайки сока
Внимателно взе лицето й в шепи и доближи своето до него. Целуна я
по устните. Нежно и продължително и същевременно страстно...

Е добре се целуваше. Явно имаше голям опит. Когато целувката приключи се отдръпна и ме погледна
- Добре се целуваш - каза той мило. Взе ми думите от устата. Все още бях в щуро настроени затова докато ме зяпаше потопих пръста си в течният шоколад и го мацнах по устата. Той се ублиза весело.
- Май си луда глава, а? - попита той и ме намаца с сметана по бузата
- Да. Много луда и отмъстителна. - казах аз закачливо и го целунах. Той ми се опули, но после се опомни и...

...и отвърна на целувката. Заедно с това нежно зарови пръсти в копринено
меките й коси. Когато целувката свърши Лестор облиза сметаната от
бузата й и се отдръпна. Наля в две чаши за пиене и й подаде едната
- Предлагам тост - усмихна се той.- За нас и магията на момента.
А също й за връзката ни. Нека е изпълнена с емоции и щастие.

Не се сдържах и се разхилих.
- Да. - казах аз и отпих. Тогава видях една русалка, която излезе на скалата. Той още не я беше забелязал. Тъкмо се канеше пак да ме целуне, когато аз казах
- Виж русалка. - той малко се учуди, и леко се намръщи. Предположех, какво си мисли Беше пределно ясно, личеше му по лицето. Беше доста недоволен, че не ме е целунал. Доста го подразних. Хаха, нали съм СКОРПИОН!

"Значи ще ме дразниш, " - помисли си Лестор. - "И аз го мога" .
СТРЕЛЦИТЕ се считани ПОГРЕШНО за РАЗВРАТНИ, макар че не е вярно.
Така, че реши да се възползва от това заблудение и се загледа усмихнато в русалката.
Тя също го погледна му върна усмивката. След 2 -3 минути се върна в морето.
Лестор пък се обърна към Ели, която не изглеждаше в добро настроение.
- Какво? - ухили се той. - Дразниш ли СТРЕЛЕЦ ти го връща.

Гррр.... ще видиш ти. Бях толкова ядосана, че погледът ми сигурно можеше да го убие. Бях много ядосана и това, май го радваше. не само той го можеше. Бях ме намекнала, не направо му бях натвърдила, че съм много ревнива. Това беше много силна черта на скорпиона. Виждах, че се упитва да ме дразни, но лошото беше, че успя. Бях басна. Ръцете ме сърбяха - исках да ударя нещо. Нали бях метаморфмаг, реших да му дам един хубав урок - направих косата си кетранено черна и дълго, очите ми станаха кърваво червени, кожата ми стана бяла, като на вампир, а устата ми се разтвори и се показаха снижно бели остро зъби. той определено се стресна. Усмивката му изчезна, потрепера и се дръпна леко. Погледна ме изплашено, капки пот избиха по челото му. Разсмях се звънко и си върнах предишният вид.
- не ти препоръчвам да дразниш СКОРПИОН, защото ще те схруска. - казах аз с развеселен глас. Тогава...

- Досега малцина са успели да лапнат СТРЕЛЕЦ. - ухили се Лестор. - Прекалено
голям и труден за смилане залък сме. Но признавам, че ме изплаши. За миг помислих, че ще се наложи да те нараня или дори убия. А от това ще ме боли душата . Много . Между другото може ли пак да си потъмниш косата? Имам слабост към брюнетки, особено естествени. - Докато говореше приближи към нея, обгърна кръста й с ръце и сля устни с нейните. Докато траеше целувката вдигна момичето на ръце и внимателно се отпусна на земята . Положия на единия край на одеалото, а той самия се дръпна в другия.
- Май стига толкова целувки - предложи младежът, макар някой части на тялото му въобще да не бяха съгласни с това. Възражението им обаче бе пренебрегнато. - Поне в следващите няколко часа.

Разсмях се. Промених си косата и тя стана тъмно кестенява малко над кръста.
- Така си много красива. - каза той. Засмях се. Момчетата понякога са доста смешени. Особенно това.
- Защо се смееш? - попита той учудено. Явно никоя преди не беше се разсмивала на сантименталните му комплименти. Доближих се до него и го целунах, после се отдръпнах и пок се разсмях.
- Вие момчетата сте толкова смешни. - казах аз и си разхилих
- А вие момичетата сте толкова странни. - каза той, за да ми го върне. Разсмях се пак и лапнах една ягода със сметана.

Лестор се излегна на една страна, подпря се на лакът и отхапа от една палачинка
- Не мога да ви разбера вас жените и туй то. - изкоментира той след като преглътна.- И едва
ли някой някога ще успее. - Двамата се закискаха.
- Остри зъби и уши и отгледана от елфи. Освен вампирска и елфска кръв имаш ли
друга?- попита Лестор и довърши полачинката. Просто искам да те опозная по - добре.
Имам и още един въпрос, но него след малко, че се притеснявам.

- Добре ... не нямам друга кръв освен вампирска и елфска. - казах аз и се разсмях. Избегнах въпроса за елфите, но той го забеляза. Мразех да ме разпитват, но той не се отказваше лесно.
- И си отгледана от елфи....или? - знаех си че ще попита
- Да. - казах аз с такъв тон, който се предполагаше, че трябва да спре да ме разпитва, но той не спря.... по дяволите!
- Един малко нахалена въпрос..какво е станало с родителите ти? - не е честно, не харесвах любопитните хора, защото те винаги ме разпитваха, за миналото ми. А аз не обичах да говоря за себе си, но това беше различно.... това беше болезнена тема. Не обичах да говоря за родителине си, защото почти не ги познавах. Майка ми и баща ми постоянно пътуваха и аз ги виждах горе долу по един път на няколко години. Не ги познавах, оставяха ме сама в голямото имение. Като навърших 11 години, родителите ми помолиха елфите да ме обучават, но аз се привързах и станахме като едно семейство. Лестор чакаше с голямо любопитство. май не виждаше, че не ми се говори на тази тема.

Лестор усети, че темата й е неприятна и опита да се поправи
- Съжалявам - извини се той. - Не исках да те засегна. Просто любопитството ми е
най - изявения недостатък. И често създава проблеми. Ще ми простиш ли? - мило я
попита.

- Ще си помисля. - казах аз и го целунах. Да определено се целуваше добре.
- Ти можеш да си променяш само цвета на косата и очите или можеш и чертите? - попита той любопитно. разхилих се, явно не беше срещал преди метаморфмаг. Разхилих се...беше толкова смешен.
- Май не си срещал преди метаморфмаг. - казах аз и го погледнах с престорено любопитство.
- Не. Е можеш ли?
- Да мога.
- Ще ми покажеш ли? - полубопитства той
- Да. Как искаш да се променя? - попитах аз