Масите.

Тук всеки бе посрешнат с голяма усмивка и малко магия.
Наоколо летяха малки захарни пеперуди и скачаха шоколадови зайчета.Карамелови мечета взимаха поръчките.

Скоро ще има и стока...

Пристигнах първа и се настаних на една масичка. Бях облечена в красива кремово-жълта рокля. Бях си направила косата светло кестенява, а очите синьо-зелени.

Лестор пристигна в сладкарницта. Беше облечен в светло синя риза с къси ръкави и
черен панталон. Огледа се и веднага забеляза Елинор. Беше преобразена, но усети, че
е тя.
- Здравей - усмихна й се той. - Надявам се, че не си чакала много.

- Заслужавало си е чакането. - казах аз и го погледнах иронично.
- Е какво да каже и ти не си за изхвърляне. - каза той докато си стоеше прав. Гррр.....ще види той казах си аз и го спънах. Приземи се на стола и ме погледна нацупено.
- Не ме гледай така ти започна. - казах аз и се нацупих като дете, на което са му отказали близалка...

- Аз ли започнах? - нацупено се тросна Лестор. - Интересно, кой от двама ни започна
със заяждане? - Замълча и физиономията му в никой случай не можеше да се
нарече слънчева.

Наум си казах - ти, но си замълчах.
- Та какво става? - попоитах аз. Май настроението му се поуправи, защото се усмихна и придърпа столът ми към него.
- Освен това ли? - каза той и ме целуна....

Настроението на Лестор леко се пооправи. А целувката го ободри допълнително
- Уютна обстановка, Твоята близост, ако имаше и нещо сладко.. - каза той. - Като стана
дума за сладост.. - придърпа я отново и я целуна. - А ти как си?

- Сладка. - казах аз и се ухилих.
- Знам това. - каза той през още една целувка
- Личи си. - закимах умно. Тогава едно карамелово мече, което взимаше поръчките ни попита :
- Какво ще желаете? - каза то с човешки глас. Аз се усмихнах и отворих уста да кажа, но лестор ме изпревари....

Едно карамелено мече дойде до масата и ги попита, какво ще поръчат
- По едно големо парче шоколадова торта - поръча Лестор. - Шоколада да
бъде фин млечен, а млякото, от което е направен да е от първескиня. Засега е това.
И не бързайте много.
Мечето си записа поръчката и се отдалечи.

От къде ли знаеше, че обожавам такава торта? Може би имаме един и същ вкус...хмм...може би...
- Ти... - започнах аз но осъзнах че гласа ми е гробовен, затова си го направих мек и мил. Усмихнах се мило и опитах пак.
- От кога ядештакава торта? - попитах и се впечетлих колко миличък и сладък му беше глака. Се едно бях изяла голямо количество мед подправено със сурови яйце.... май освен миличък и любезен гласа ми беше и секси, защото той се приближи и ме желуна.
- Не отговори на въпроса ми. - казах аз със същият глас. Тогава.....

След страстната целувка Лестор отговори:
- От както станах на 7. И ти ли я харесваш?

Подходящият отговор беше - пристрастена съм към нея, но аз само се усмихнах и казах:
- Да хапвем я от време на време. - усмихнах се надявайки се да не резбере....и той не разбра. Ура!
- Та разкажи ми нещо какво прави? Като виждам доста ти е отнело да се приготвиш. - каза тъй, аз го погледнах ядосано, но после казах:
- Малко е невъзпитано да питаш колко време му е отнело да се приготви. - той се заслами и смени темата...

"Само от време на време ли си я хапваш" - помисли си Лестор, но не го каза.
Смени темата и попита:
- Значи искаш да снимаш филми? Какви точно? Между другото винаги ли си толкова
потайна и уклончива? Това го питам, понеже другите ми познати СКОРПИОНИ не бяха
такива. Даже си бяха клюкари

Засмях се.... истината беше, че МРАЗЕХ клюкарството. Избягвах го, а даже никога почти не клюкарех.... е само когато беше за отмъщение. Припомних си една слуучка и предполагам на лицето ми изплува тържествуваща и надменна усмивка. После се опомних и се осмихнах мило, казах истината...
- Не мразя клюкарството. Рядко клюкаря. Мисля, че е подло. - казах аз с толкова искрен тон, че чак се учедих.....е това си беше истина, но отмъщението беше друго. Нещо, което често практикувах.....беше по-сладко и от тортата, която той беше поръчал....

Лестор кимна в знак на съгласие:
- Подло и недостойно. - Две момичета минаха покрай тях и седнаха на една маса,
не много близко. Лестор ги огледа, а после погледна Ели. Очите й бяха почервенели.
- Какво? - попита той. - Просто някой навици трудно изчезват. Хайде - целуна я - не
се сърди. Няма причина - пак я целуна - да ревнуваш

- Не ревнувам! - казах аз, но гласът ми говореше сам за себе си - студен, силен и безсчувствен.....
- Дали? - каза той.....изръмжах
- Може поне когато си се мен да не заглеждаш други!!! - казах май прекалено рязко. Той огледа момичетата пак доста по.обстойно. Очите ми станаха черни само по крайщата им имаше тъмно червена черта. Косата ми беше пак катранено черна и се стелеше на пода.....той ме погледна и се извини....

- Съжалявам - извини се Лестор. Просто навик. Сигурно си го чувала и преди - протегна
ръка и помилва косите й - но дори и да гледам други в сърцето ми си само Ти. Обещавам
да спра да се заглеждам, просто мидай малко време. - Отново я погали и я погледна
мило.

- Много мило. - казах аз и точно тогама мечето дойде с поръчките.
- За вас нещо мадам? - обърнах се и мило казах:
- Същата торта и един фреш от грейфрут. - лестор ме гледаше учудено
- Ти обичаш грейфрут?!? - попита той. Май не беше срешал преди НИКОЙ, който да обича този горчив плод.
- Да обожавам го. - казах аз и очите ми заблестяха....

- Хубав плод е - засмя се Лестор. - Макар, че лично аз го предпочитам
в комбинации - обърна се към мечето:
- Може ли и един коктейл? Грепфурт, лимон и ягода. - Мечето си записа поръчката и
се отдалечи. Лестор пак погледна момичето:
- Този блеснал поглед много ти отива.

Ако това си мисли, че е бляснал поглед нека види това. - помислих си и направих си очите толкова блестящи, че отклонии поглед. Всеки път като погледнаше към мен засилвах блестенето докато...
- Престани, ако продължаваш така ще остана без зрение. - каза той. Разсмях се, но престанах...върнах нормалният им вид.
- как го правиш? - попита той. Ех момчетата като изтърсят някоя глупост...

Лестор отхапа от тортата
- С всички ли се заяждаш така?

- Да. - казах аз, е всъщност обичах да се заяждам. Какво да се прави скорпионска черта.

- Аха - изръмжа сърдито Лестор. - А обидите? - Потледна тортата и си отхапа
още едно парче.

/ аз ще се цупя още малко/

Малко ме изкарваше извън търпение, защото рядка се извинявах, а той продължаваше да не приема извинението. Отпих една глътка фреш (който мечето, вече беше донесло), но предпочитех да е смесен с обилно количество водка.... Усмихнах се, но усмивката ми приличаше повече на разкривена гримаса. Първо ми хрумна да се правя на ударена, но отхвърлих бързо тази възможност....
- Да ти те са част от програчата. Те са част втора. - казах аз вече на ръба на нервите ми, който (както повечето хора знаеха) не бяха от най-здравите.
- А колко части има? - попита той зайнтрегуван
- Четири! - и ако не искаш де ти демонстрирам другите две смени темата....помислих си аз, но той не я смени

Лестор.отпи от коктейла.
- Значи цели 4. За три разбирам, но толкова много. - Пак отпи. - Както и да е не мога да ти
се сърдя дълго време. - Усмихна й се и подаде ръка. - Мир?