Масите.

Погледнах скиптично, но после го целунах.
- Не стига. - възрази той, но аз се ухилих. Добре, че се спрях на време иначе пак щях да се разхиля.

- Една целувка е твърде малко - отбеляза Лестор, макар че настроението му леко се
беше повдигнало. - Но ще се задоволя с това. Засега. - усмихна се по - широко

- Забавен си. - казах аз си ироничен глас. Нямам на да се мляскам до второ пришествие, защото устата ми ще ме заболи. - помислих си аз...

- Благодаря и сам го знам - вдигна рамене Лестор.
- Ти също си забавна.

- Да от най-забавните. - казах аз иронично и го замерих с една шоколадова мравка, която се разхождаше по масата...

Мравката се удари в челото на Лестор и тупна в шепата му
- Много забавно - върна мравката на подателката, кто се целеше в деколтето й

- Дори не си го и помисляй. - казах аз прозряла плановете му. Млавката беше блъсната от върха на пръста ми точно навреме. Една победоносна усмивка го вбеси и...

Лестор притвори очи, за да скрие лумналите в тях пламъци. С най - учтивия си глас
каза:
- Извинете за наглоста ваше височество. - Нещата не вървяха на добре. Мнозина, повечето от които мъртви знаеха, че ако се държи прекалено любезно след това обикновено избухва.

- Прощавам ти наглоста, шуте мой. - казах аз и се разсмях. Той се усмихна стържано и...

...и отново обърна внимание на тортата. По - точно на останалото малко повече
от половин парче. Първо обираше шоколада и след това другото...

Ядеш доста страно. помислих си, но нищо не казах само го гледах. Вече ставаше късно, слънцето отдавна беше залязло...

Лестор забеляза, че момичето го гледа накак странно.
- Какво? - учуди се той. - А, това, че обирам първо шоколада ли? Така ми харесва.
Леле слънцето залязло.

Не отговорих нищо, а продължих да гледам. Това беше от онези моменти, в който имаш чуството, че нищо не можеш да кажеш, че устата ти е залепена. Погледът ми стана философски. Наричах го филосовската треска... Чертите ми се промених без да забелязвам. Лицето ми стана бяло, очите станаха сини, а косата тъмно черна.

Лестор се посмихна и заедно с това довърши тортата.
- Не е зле. Само може да порумениш малко бузките. А още по-добре истинския вид

Гледах го учудено. За какво говореше?
- Моля? - казах аз и го погледнах учудено...

-Какво моля? - отвърна Лестор . - Не усещаш ли, че си се променила? Виж в
огледалото. - Елинор поклати глава и потледна в окаченото на стената огледало.

Погледнах се в огледалото и се очудих от образа който видях там. Така ставах винаги през философските си периоди. Засмях се и си върнах истинският вид и го погледнах...

Лестор се засмя и я целуна.
- Искаш ли да се разходим под звездите? - попита той.

звезди. - помислих си аз и погледнах към небето. Май се беше объркал - небето беше толкова облачно, че звездите почти не се забелязваха.
- Добре. - казах аз и пок се загледах към небето....

Лестор погледна небето
" А стига бе" - помисли си. - "Преди малко почити нямаше облаци. От къде се явиха
толкова много
- Тръгваме ли? - попита той

- Разбира се. - казах аз и оставих една банкнота на масата. Обърнах се и тръгнах към вратата...

Лестор не обичаше момичетата да плащат сметките. Особено неговите. Просто в
гова отношение беше малко старомоден. Но сега реши да бъде известно
изключение. Той също остави банкнота и последва момичето.

- Та накъде? - попитах аз когато излязохме навън...

- Амии - замисли се Лестор. - Какво ще кажеш по Пътеката?
/ едноименната тема. Ако си съгласна пиши направо там/

За пръв път да пристигна първа. - казах си аз и се настаних на една маса. Бях облечена...ами страхотно. Ето така - https://2img.net/r/ihimizer/img40/9843/bgbalcom.jpg