Масите.

- Келтите - отвърна Лестор. - Древните жители на Великобритания. Те самите твърдят, че
са потомци на Фир Болг, т.е. Българите. Освен това в един период са обитавали територията
на България . И тук идва и езикова връзка. : На древно български втори е било тутом, а 2 тут.
На английски две пък е ту. На тракийски думата "тунд" значи удрям блъскам. На английски пък
"тъндър" е гръм. А той удря. Имаше и още примери, но сега не се сещам за тях. Всъщност
доколко знам английския и българския са единствените езици, в които има звукън Ъ
Гайдата е национален инструмент и в България и в Шотландия.

- О явно добре си се научил урока. - казах аз
- А защо ти нямаш сладък британски акцент като моя? - попитах и го целунах...

Лестор се засмя.
- Голямо разтояние и много време. А и британски акцент нямам, но пък - този път той я
целуна - имам също толкова сладък български.

- Ами браво. - казах аз и погледнах, една карамелена пеперудка, която беше кацнала на ръката ми. беше много срасива..

Лестор се загледа в пеперудата.
- Харесваш ли пеперуди? - попита той

- Всъщност предпочетам калинка. - казах аз замислено
- Ами ти? - попитах аз за да се разсея от спомените...

- Между калинки и пеперуди поравно - Каза Лестор. - А иначе не знам, кое ми е
любимото животно. Харесвам гълъби, соколи, зайци, коне, котки. Котките донякъде
приличат на теб. - "А и на мен" - помисли си - От една страна са мили и нежни, а от
друга с остри нокти.

- А кое е твоето любимо животно. - попита той
- Много са куче, кон, орел, морско свинче и калинка. - казах аз и се замислих...
- Защо обичаш калинки товкова много?
Искренияг отговор беше - заради най-добрата ми приятелка - Калина, която замина за Австрия, но не казах това. Казах:

Оказа се, че и Елинор харесва коне. Лестор я попита защо обича калинки.,
А тя отвърна.

- Незнам просто ги обичам. - излъгах аз и се замислих за калина. Много ми беше мъчно за нея, липсваше ми всеки ден...., но тя беше в Австрия и идваше тук рядко...

- Хм - нацупено вдигна рамене Лестор. и пийна сок.- Можеше просто да кажеш, че не ти се
говори за това сега. А не да ме лъжеш. Но, както и да е. Обаче, ще те помоля друг път да не го
правиш.

- Добре не ми се говори за това. - казах аз с ооще по-замислен и замечтан вид...въздъхнах и се върнах в реалността.
- Та какво друго правиш? - попитах аз

- Я да видим - замисли се Лестор. - Опити за преподаване, четене, разходки сред природата.
Общо взето това е. Но тези неща, вече ги знаеш. И естествено, това, че те свалям. А точно
сега хапвам торта и си мисля. Като стана дума, с това замечтано изражение си много сладка.
Е, не вярвам да си мечтаеш за мен, но все пак...

- Защо да си мечтая за теб нали си до мен. - казах аз и го погледнах с фалшива невинност. Той се изсмя и ме целуна...

- Забравих да спомена за бъдещето - засмя се Лестор и я целуна. - Общото ни
бъдеще. Кое е любимото ти ядене? - попита изведнъж той.

- Ами както всички шоколад. - казах аз. Всъщност обичах всичко, което беше сладко. Малко бях пристрастена. затова отхапах една хапка торта и задъвках...
- А твоята? - попитах...

- Най - вече печено пиле. - отговори Лестор. С гарнитура от картофи и кафяв ориз. Освен това
сутлаш и палачинки с мед или течен шоколад. А също и шоколадова торта. Искаш ли някой
път да ти направя? Е всъщност торта досега не съм правил, но другите неща...

- Може. - казах аз силно съмнявайки се в готварските му умения. Повечето момчета не можеха да готвят...
- А ти можеш ли да готвиш? - попитах аз още подозрително
- Донякъде. - каза той леко смутен
- О не се обиждай...

- Само малко - подсмихна се Лестор.- Все пак повечето мъже не обичат да готвят.
Впрочем нагаждам рецептите по мой вкус. Например безсолно.

- Обичаш безсолно? - попитах аз и вдигнах вежда.
- Да, а ти. - попита той
- Ами горе долу, но съм изненадана, че обичаш безсолно. - казах аз и се зачудих

- Всъщност - вдигна рамене Лестор - безсолно не е съвсем точно. Понякога
слагам мерудия или по - рядко морска сол. Между другото горчиво или люто
също не харесвам.

Разсмях се.
- Какво няма нищо смешно. - каза той леко раздразнено
- Има и седи пред мен. - казах аз и го посочих с пръст...

На Лестор въобще не му беше смешно.
- Тъй ли - процеди той. - И мога ли да знам, кое му е толкова смешното?

- Ти. - казах аз и той още повече се нацупи.
- О хайде деее не се сърди. Само се закачам. - казах аз с умилителен глас...

- Само се закачах - измърмори ядно Лестор. - Едно не се сърди не стига за
извинение. Виж срещу - ухили се - няколко целувки бих размислил